Някои от нашите близки ги наричаме мъртви, защото са напуснали телесния живот. Телата им вече не функционират, а бавно се предават на тление…
Аз съм православен християнин и знам, че животът на земята е ценност, но само съотнесена към един друг Живот, Който е Ценност Сам по Себе Си.
Христос ме е научил, че Той е Животът – Живот вечен, над Когото смъртта няма никаква власт. Научил ме е да правя разлика между този живот тук, на земята, и онзи Вечен живот, подарен от Господ Иисус Христос на всеки, който вярва в Него…
Христос ми е казал, че не е Бог на мъртви, но на живи, защото у Него всички са живи (Лука 20:38).
Христос ме научи да правя разлика между светските понятия и духовните.
Христос ме е избрал от света…затова светът ме мрази (Йоан 15:18). Светът ме мрази и защото преди това е намразил Него – Бога – Господ Иисус Христос. Това ми дава друга гледна точка…по-ясна, по-извисена, по-блестяща...блестяща частица от Нашата Надежда, свързана и с отношението ни към хората, които вече не са сред нас.
След като Христос ме е избрал, за мен животът не е жалко съществуване, а подплатено с достойнство, от което зависи мястото ми във вечността. И не измерено в разстоянието между раждането и смъртта, а съотнесено към Вечния Живот и вечната смърт.
Моят Бог е Бог на живи…защото у Него всички са живи(Лука 20:38). Затова не гледам на моите близки, които са вярвали в Него и сега не са с нас, като на мъртви. Аз и не ги наричам мъртви, а починали, защото сега си почиват от битките между доброто и злото на земята. Знам, че са живи за Бога и са при Него!
Свети апостол Павел ни казва: „Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда! Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (1Сол.4:13-14) Накрая казва: „утешавайте се един други с тия думи!“ (1Сол.4:18). Нашата вяра ни показва, че починалите в Христа са част от Църквата Христова, която наричаме Тържествуваща, а ние все още принадлежим към Войнстващата Църква. Тържествуващата църква непрекъснато се моли за нас, за да успеем в битката за спасението на душите ни. За нас още не е ясно дали ще останем Христови до края на земния си живот…защото с нас се води борба ежедневна, безмилостна, свирепа…, а врагът не спи…
Нашата любов към ближния ни потиква да се молим за починалите; да раздаваме милостиня за тях…от тяхно име по подобие на Иуда Макавей, предводителят на иудеите (2Макавейска 12:43-44). Той разбира, че част от неговите загинали войници са държали идоли в дрехите си. Останалите войници, заедно с Иуда, започват усилено да се молят „ да бъде съвсем изгладен стореният грях“. След това събират пари, за да бъдат изпратени в Йерусалим и там да бъде принесена жертва за грях. Свещеното писание казва, че всичко това Иуда прави, „мислейки за възкресение“. „Ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите“ (2Макавейска 12:44). Вярвал е, че милостинята ще освободи провинилите се войници (2Макавейска 12:45). Защото „защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата“ (Товит 4:10).
Да се помолим за починалите наши близки и сродници и раздадем милостиня за тях!
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Когато се родиш за светлината
2. логослово ру
3. ЛЕСТВИЦА
4. Православная энциклопедия
5. Чудотворната икона на Богородица “Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас”
6. православна беседа
7. богоносци
8. света гора атон
9. аудиокниги - православие
10. библиотека на светите отци и учители на църквата
11. българските манастири
12. "Православно слово"
13. иконата на Пресв. Богородица, наречена "Акатистна-Предвъзвестителка"(Зографска)
14. православни електронни книги
15. - Электронная библиотека „Митрополит Антоний Сурожский“
16. - Библиотека Православный Свято-Тихоновский гуманитарный университет в Москве
17. православна класика
18. светлина и икони
19. нашият кръст
20. православен храм Свети Николай Мириклийски Чудотворец
21. за греховете - описание по десетте Божи заповеди